Със взлом ще вляза...
856
0
1
Със взлом
ще вляза там,
където не ме пускат.
Срам –
душата си изгубих
ключалки стари
да отварям
сам-
сама…
Сърцето ми се разлюля –
вратите стари
се продъниха.
Клокочеха
през тях
диви небеса.
Душата си изгубих.
На беса
отдадох си ума…
Когато се събудих,
нощта изтля.
Звездите пукат се
като балони.
Вселената превърна се
в салони,
отрупани
със светлина.
Остана старата
врата.
Заключена
пред мен стои.
Не знам –
кои
заключена
държат я.
Не знам –
какво
зад нея крият.
Но знам –
със взлом ще вляза
там,
където тайни вият.
© Габриела Цанева All rights reserved.
