3.06.2010 г., 23:37

Със взлом ще вляза...

857 0 1

Със взлом

            ще вляза там,

където не ме пускат.

Срам –

душата си изгубих

ключалки стари

да отварям

            сам-

                        сама…

 

Сърцето ми се разлюля –

вратите стари

се продъниха.

Клокочеха

през тях

диви небеса.

Душата си изгубих.

На беса

отдадох си ума…

Когато се събудих,

нощта изтля.

Звездите пукат се

като балони.

Вселената превърна се

в салони,

отрупани

със светлина.

 

 

Остана старата

врата.

Заключена

пред мен стои.

Не знам –

кои

заключена

държат я.

Не знам –

какво

зад нея крият.

Но знам –

със взлом ще вляза

там,

където тайни вият.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...