Съседите ме чуха
Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда.
Здраво стиска и не пуска,
че нали си е душа,
трудно тялото напуска.
Но дано да издържи.
Силата й - кой ли знае?
Вече траурно звъни,
в мене стене и дълбае.
Дръж се, Душо - викнах аз.
Но, те... съседите ме чуха.
Оттогава съм си в нас.
Стоя и... правя се на глуха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
и ме сети нещо. Една колежка всяка сутрин правела гимнастика с кростренажор вкъщи и така доста време. Докато един ден не намерила бележка на вратата: Моля смажете си леглото, защото вече не се издържа 🤭
