Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда.
Здраво стиска и не пуска,
че нали си е душа,
трудно тялото напуска.
Но дано да издържи.
Силата й - кой ли знае?
Вече траурно звъни,
в мене стене и дълбае.
Дръж се, Душо - викнах аз.
Но, те... съседите ме чуха.
Оттогава съм си в нас.
Стоя и... правя се на глуха.
© Виолета All rights reserved.
и ме сети нещо. Една колежка всяка сутрин правела гимнастика с кростренажор вкъщи и така доста време. Докато един ден не намерила бележка на вратата: Моля смажете си леглото, защото вече не се издържа 🤭
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
