Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда.
Здраво стиска и не пуска,
че нали си е душа,
трудно тялото напуска.
Но дано да издържи.
Силата й - кой ли знае?
Вече траурно звъни,
в мене стене и дълбае.
Дръж се, Душо - викнах аз.
Но, те... съседите ме чуха.
Оттогава съм си в нас.
Стоя и... правя се на глуха.
© Виолета All rights reserved.
и ме сети нещо. Една колежка всяка сутрин правела гимнастика с кростренажор вкъщи и така доста време. Докато един ден не намерила бележка на вратата: Моля смажете си леглото, защото вече не се издържа 🤭
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
