15 сент. 2010 г., 22:25

Същата

714 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=7rBcCm7a8g8&feature=related


Какво като е умалена от прераждане,
какво като е бледа сянка моята душа?
Какво като стотици пъти насила е изваждана
и после съм я мачкала, преди отново да я прибера?
Какво като изтъркала съм хоризонтите,
пътеките били се заличили,
и после пак била съм ги изровяла,
и пак безпътна из тях съм продължила?
Какво като живяла съм в недомислици
и музите понякога там ме забравяли?
Какво като разкошие разлиствам
и после с лекота го разпилявам?
Какво като животът ми се случвал
и нещо в мене всеки ден стареело?
И някой ден старица, ще съм същата -
до болка душата си ще губя, намирам и променям.


15.09.2010г
гр. Сан Фернандо

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....