15.09.2010 г., 22:25

Същата

711 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=7rBcCm7a8g8&feature=related


Какво като е умалена от прераждане,
какво като е бледа сянка моята душа?
Какво като стотици пъти насила е изваждана
и после съм я мачкала, преди отново да я прибера?
Какво като изтъркала съм хоризонтите,
пътеките били се заличили,
и после пак била съм ги изровяла,
и пак безпътна из тях съм продължила?
Какво като живяла съм в недомислици
и музите понякога там ме забравяли?
Какво като разкошие разлиствам
и после с лекота го разпилявам?
Какво като животът ми се случвал
и нещо в мене всеки ден стареело?
И някой ден старица, ще съм същата -
до болка душата си ще губя, намирам и променям.


15.09.2010г
гр. Сан Фернандо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...