Същества

Поэзия

654 0 8

Гадно е, настъпят ли те по мазола.

А има някои, все настъпват там.

И стрелят в гръб. Нещастни хора.

Нямат ни достойнство, нито срам.

Щастливи са, ако успеят,

да сторят зло, макар и малко.

И тъй щастливо си живеят.

В едно съществувание жалко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikjelev (Ник Желев)

Приятели....
Всеки си има мазола. Признайте си.
Дали го показваш? Няма значение. Настъпват през обувката. И броня не помага. Бронята за душата е любовта. А толкова лесно я тъпчат...

2015-06-15T19:36:49+03:00
radiola (Рада Димова)

С Белла! Или поне не си показвай мазолите!

2015-06-15T19:12:27+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Много зависи от мазола..., - душевните мазоли са най-болезнени...!!!

2015-06-15T18:28:48+03:00
Диана_Енчева (Диана Енчева)

Поздравявам те за тази творба Ник! Не си оставяй магарето в калта! Поне, аз не се научих да обръщам другата буза...
Хареса ми много!
Поздрави!

2015-06-15T17:36:39+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Не им завиждам за жалкото съществуване. Мазолите се лекуват! Хареса ми!

2015-06-15T14:47:34+03:00