12 апр. 2014 г., 23:39

Съществувах, но не живях.

748 0 0

Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...

Пренебрегвах раните, тялото бе сякаш чуждо,
Не дадох нищо от това, което му бе нужно.
Имах криле, но някой, някога ги отряза.
Имах чувства, но от натиска и те не оцеляха.

Не поливах посятата във мен смелост,
 не излязох и от проклетата си крепост.
 Сила не намерих, за да прокудя врага.
Той победи, а аз ръкувах се със страха.

И когато примирих се със сухата пустиня,
 водата намразих, не можех да ù се наситя.
 Копнеех за нощта, луната и многобройните ù звезди.
Ала лиших се, от на зората омайващите изгреви.

С поглед обърнат към изгубеното
и копнеж по недостижимото,
отдалечих се от истинските неща.
Оставих се на сезоните да се редуват,
защото не намерих път към любовта.

Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...