Във ритъма на салса и латино,
събличаща пред мене всяка дреха,
горчаща кат пленяващ вкус на вино,
под кожата ми търсеща утеха.
Кървяща, като семена от нар,
разкривайки душевните си рани,
ме караше кат роб пред господар,
насила да събирам разпиляното.
И в кафявите морени сякаш върна ме,
в лицето ти блестяха сноп звезди,
но случи се единствено несбъдване,
очите ми изпълващо в сълзи.