4 янв. 2009 г., 18:48

Съществуващо несбъдване

1.2K 0 19

Във ритъма на салса и латино,
събличаща пред мене всяка дреха,
горчаща кат пленяващ вкус на вино,
под кожата ми търсеща утеха.
Кървяща, като семена от нар,
разкривайки душевните си рани,
ме караше кат роб пред господар,
насила да събирам разпиляното.
И в кафявите морени сякаш върна ме,
в лицето ти блестяха сноп звезди,
но случи се единствено несбъдване,
очите ми изпълващо в сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да се съглася, че "кат"е архаична, просто е малко не на място, но разбрах, че ти е дошло от вътре затова до някаква степен е оправдано.
    А идеята и до голяма степен презъсдаването са старшни, наистина развълнуваш!
  • Уау!!! Думи нямам! Много силен стих!!!
  • Безкрайна благодарност за Антон,че отново беше тук и отново ме развълнува с коментара си.
    Тези стихове не са така актуални но при първа възможност ще се постарая да "запълня" и тази дупка и да напиша нови неща.
  • Само да добавя и още нещо за "кат" съм ти горещо благодарен че го спомена,защото знам че е много груба грешка и ще се стремя да се ограничавам в използването и. Но съм писал стиха буквално на пресекулки и това е изплувало в съзнанието ми.
    Иначе да,ако имам време пак ще започна да пиша,и надявам се ще представям по зрели стихове.Тези досега са хубави но са плод на "дете"...което ще порасне.
  • Митко,трябва пак за започнеш да пишеш както преди години и да им докажеш че са нищо.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...