Jan 4, 2009, 6:48 PM

Съществуващо несбъдване

  Poetry » Love
1.2K 0 19

Във ритъма на салса и латино,
събличаща пред мене всяка дреха,
горчаща кат пленяващ вкус на вино,
под кожата ми търсеща утеха.
Кървяща, като семена от нар,
разкривайки душевните си рани,
ме караше кат роб пред господар,
насила да събирам разпиляното.
И в кафявите морени сякаш върна ме,
в лицето ти блестяха сноп звезди,
но случи се единствено несбъдване,
очите ми изпълващо в сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мога да се съглася, че "кат"е архаична, просто е малко не на място, но разбрах, че ти е дошло от вътре затова до някаква степен е оправдано.
    А идеята и до голяма степен презъсдаването са старшни, наистина развълнуваш!
  • Уау!!! Думи нямам! Много силен стих!!!
  • Безкрайна благодарност за Антон,че отново беше тук и отново ме развълнува с коментара си.
    Тези стихове не са така актуални но при първа възможност ще се постарая да "запълня" и тази дупка и да напиша нови неща.
  • Само да добавя и още нещо за "кат" съм ти горещо благодарен че го спомена,защото знам че е много груба грешка и ще се стремя да се ограничавам в използването и. Но съм писал стиха буквално на пресекулки и това е изплувало в съзнанието ми.
    Иначе да,ако имам време пак ще започна да пиша,и надявам се ще представям по зрели стихове.Тези досега са хубави но са плод на "дете"...което ще порасне.
  • Митко,трябва пак за започнеш да пишеш както преди години и да им докажеш че са нищо.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...