14 авг. 2020 г., 20:53  

Същия свят

1.6K 2 7

Човекът сам избира свойте битки,

да враждува, да упорства, да крещи.

Или да спира на житейски спирки,

да раздава обич и да продължи.

 

Човекът винаги добър се ражда

и изборите прави след това.

Семейството му качества изгражда,

да мрази или да търси любовта.

 

В единият свят ще среща хора

от злоба задушени и от жлъч.

Себе си изгубили... са като дрога,

в душите им враждебна няма светъл лъч.

 

А другият е пълен със усмивки...

от обич ще е обграден.

На щастието в меките завивки

от злоба и от завист ще е защитен.

 

Не вярвям аз, че хората са лоши...

те просто себе си не могат да намерят.

Спънат ли се... ще им се наложи

в себе си омраза, завист да разстрелят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...