14 авг. 2020 г., 20:53  

Същия свят

1.6K 2 7

Човекът сам избира свойте битки,

да враждува, да упорства, да крещи.

Или да спира на житейски спирки,

да раздава обич и да продължи.

 

Човекът винаги добър се ражда

и изборите прави след това.

Семейството му качества изгражда,

да мрази или да търси любовта.

 

В единият свят ще среща хора

от злоба задушени и от жлъч.

Себе си изгубили... са като дрога,

в душите им враждебна няма светъл лъч.

 

А другият е пълен със усмивки...

от обич ще е обграден.

На щастието в меките завивки

от злоба и от завист ще е защитен.

 

Не вярвям аз, че хората са лоши...

те просто себе си не могат да намерят.

Спънат ли се... ще им се наложи

в себе си омраза, завист да разстрелят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...