30 авг. 2014 г., 15:55

Същност

1.2K 1 14
СЪЩНОСТ
 

На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ.

В сърмица лозова животът свит е.
Развия ли я, може би ще видя:
дори и на ориза в беловите
престорен смях, притоплена обида.

Примижва мама. Тъй ми е позната
ръката ù - блести непрежалимо:
не се сбогувайте със светлината,
преди да я превърнете във символ.

На светлина когато се напия,
ще легна кротко, капнал от умора,
в една, без цвят останала, саксия,
търкулната от вятъра на двора.

Като щурец в парцел от райска нива
ще се събудя - рано или късно.
А мама ще ме увери, красиво
и мъдро, във небесната си същност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поезия!
  • ..."не се сбогувайте със светлината,
    преди да я превърнете във символ"....
  • Знаеш ли напомни ми на баба , която ме отгледа и която за мен означаваше всичко , наистина всичко ... много благодаря за този стих няма нужда да ти казвам колко е хубав . Хареса ми безкрайно , на безкрайна степен
  • Благодаря ви, приятели:

    krchernev (Красимир Чернев)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    comeon (Септември )
    Eia (Росица Танчева)
    Josarian (Мариана Иванова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    valia1771 (Ивон )
    Ена (Елена Го
    iverado (Ивелина Георгиева)
    voda (Елица Ангелова)
    laramaylin (Нина Чилиянска)
  • Душата ми обича да те чете, Бароне!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...