30.08.2014 г., 15:55

Същност

1.2K 1 14
СЪЩНОСТ
 

На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ.

В сърмица лозова животът свит е.
Развия ли я, може би ще видя:
дори и на ориза в беловите
престорен смях, притоплена обида.

Примижва мама. Тъй ми е позната
ръката ù - блести непрежалимо:
не се сбогувайте със светлината,
преди да я превърнете във символ.

На светлина когато се напия,
ще легна кротко, капнал от умора,
в една, без цвят останала, саксия,
търкулната от вятъра на двора.

Като щурец в парцел от райска нива
ще се събудя - рано или късно.
А мама ще ме увери, красиво
и мъдро, във небесната си същност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезия!
  • ..."не се сбогувайте със светлината,
    преди да я превърнете във символ"....
  • Знаеш ли напомни ми на баба , която ме отгледа и която за мен означаваше всичко , наистина всичко ... много благодаря за този стих няма нужда да ти казвам колко е хубав . Хареса ми безкрайно , на безкрайна степен
  • Благодаря ви, приятели:

    krchernev (Красимир Чернев)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    comeon (Септември )
    Eia (Росица Танчева)
    Josarian (Мариана Иванова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    valia1771 (Ивон )
    Ена (Елена Го
    iverado (Ивелина Георгиева)
    voda (Елица Ангелова)
    laramaylin (Нина Чилиянска)
  • Душата ми обича да те чете, Бароне!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...