Aug 30, 2014, 3:55 PM

Същност 

  Poetry » Odys and poems
905 1 14
СЪЩНОСТ
 

На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът ù хрисим. ...
Вечеря с мен. А разговаря с Господ.

В сърмица лозова животът свит е.
Развия ли я, може би ще видя:
дори и на ориза в беловите
престорен смях, притоплена обида.

Примижва мама. Тъй ми е позната
ръката ù - блести непрежалимо:
не се сбогувайте със светлината,
преди да я превърнете във символ.

На светлина когато се напия,
ще легна кротко, капнал от умора,
в една, без цвят останала, саксия,
търкулната от вятъра на двора.

Като щурец в парцел от райска нива
ще се събудя - рано или късно.
А мама ще ме увери, красиво
и мъдро, във небесната си същност.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??