СЪЩНОСТ
Угасвам и възкръсвам гордо
и нося своята голгота.
Като цвете се разлиствам бавно,
в прегръдка искам да замръзна само.
И като шеметно присъствие
да бъда по-силна от думи и предчувствие.
Ухая някога повече на нощ,
а искам и да бъда светъл ден.
Ти винаги издайнически в мен се вплиташ
и своята красива немощ в мен попиваш!
и нося своята голгота.
Като цвете се разлиствам бавно,
в прегръдка искам да замръзна само.
И като шеметно присъствие
да бъда по-силна от думи и предчувствие.
Ухая някога повече на нощ,
а искам и да бъда светъл ден.
Ти винаги издайнически в мен се вплиташ
и своята красива немощ в мен попиваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
