15 янв. 2008 г., 10:26

Състояние

763 0 17

Състояние за мене типично,

на моменти перфектно критично,

овладявам го с музиката на сетивата,

приемам го и на него полагам главата.

 

Състояние, невзрачно обречено,

сили имам или нямам, не зная,

за бягащите сенки преплетени,

тъжно, волно, неволно нехая.

 

 

Състояние, затрептяло в сърцето,

обсебило душата ми сластно,

че самичка е вече премрежена

и вселенски заседнала в тясното.

 

 

А безкраят я вика и кани

на разговор - смислен, безсмислен,

при погледи тайно ласкани,

при въздишки, пропити от мисли.

 

 

Състояние, не черно и бяло,

цветно, двойствено огледало,

на очите ми лунно описани

и на мислите божествено орисани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...