Състояние
Състояние за мене типично,
на моменти перфектно критично,
овладявам го с музиката на сетивата,
приемам го и на него полагам главата.
Състояние, невзрачно обречено,
сили имам или нямам, не зная,
за бягащите сенки преплетени,
тъжно, волно, неволно нехая.
Състояние, затрептяло в сърцето,
обсебило душата ми сластно,
че самичка е вече премрежена
и вселенски заседнала в тясното.
А безкраят я вика и кани
на разговор - смислен, безсмислен,
при погледи тайно ласкани,
при въздишки, пропити от мисли.
Състояние, не черно и бяло,
цветно, двойствено огледало,
на очите ми лунно описани
и на мислите божествено орисани.
© Силвия All rights reserved.
