Състояния
Загубих се в тълпата на деня.
Посоките ме гледаха свирепо.
В ушите остро вятърът пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел.
Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.
Сърцето, разтопена буца лед,
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно.
Вселената пищи като дете,
загубило любимата играчка.
Поглъщат ме неземни страхове,
които първо здраво ме намачкват.
Загубих се. Далече е нощта.
Клетка лабиринтна ме обгражда.
Опитвам се да викам, а звъня.
Пресъхвам от животовата жажда.
Посоките ме гледаха свирепо.
В ушите остро вятърът пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел.
Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.
Сърцето, разтопена буца лед,
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно.
Вселената пищи като дете,
загубило любимата играчка.
Поглъщат ме неземни страхове,
които първо здраво ме намачкват.
Загубих се. Далече е нощта.
Клетка лабиринтна ме обгражда.
Опитвам се да викам, а звъня.
Пресъхвам от животовата жажда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
