valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
3.07.2008 г., 9:28 ч.

Състояния 

  Поезия » Друга
536 0 8
Загубих се в тълпата на деня.
Посоките ме гледаха свирепо.
 В ушите остро вятърът пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел. 

Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.

Сърцето, разтопена буца лед,
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно.

Вселената пищи като дете,
загубило любимата играчка.
Поглъщат ме неземни страхове,
които първо здраво ме намачкват.

Загубих се. Далече е нощта.
Клетка лабиринтна ме обгражда.
Опитвам се да викам, а звъня.
Пресъхвам от животовата жажда.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??