valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Jul 3, 2008, 9:28 AM

Състояния 

  Poetry » Other
571 0 8
Загубих се в тълпата на деня.
Посоките ме гледаха свирепо.
 В ушите остро вятърът пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел. 

Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.

Сърцето, разтопена буца лед,
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно.

Вселената пищи като дете,
загубило любимата играчка.
Поглъщат ме неземни страхове,
които първо здраво ме намачкват.

Загубих се. Далече е нощта.
Клетка лабиринтна ме обгражда.
Опитвам се да викам, а звъня.
Пресъхвам от животовата жажда.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??