Загубих се в тълпата на деня.
Посоките ме гледаха свирепо.
В ушите остро вятърът пищя,
превръщайки слуха ми в шепа пепел.
Под мене киша, а над мене пек.
Ръцете ми, размахани въжета.
Очите ми гризат добър човек.
В корени превръщат се нозете.
Сърцето, разтопена буца лед,
по вените опитва да изчезне.
Не знам коя посока е напред.
Навсякъде блести ужасно черно. ...