Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети…
Притичват избраните сънища…
Разголваме сетивата си шеметно…
Забравяме тъжните кръстопътища…
И всеки миг е нова реалност…
Без значение после дали ще боли…
Аз и ти – чудно съзвездие бяло…
в синхрон със Луната трепти…