Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети…
Притичват избраните сънища…
Разголваме сетивата си шеметно…
Забравяме тъжните кръстопътища…
И всеки миг е нова реалност…
Без значение после дали ще боли…
Аз и ти – чудно съзвездие бяло…
в синхрон със Луната трепти…
© Павлина Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
