18 сент. 2007 г., 15:15

Сътворение

582 0 1
 

1995 г.


Кръвта пулсира във заспалите ми вени,

а твоето очакване ми липсва

и аз те търся във несъществуващ свят

и чакам те на някоя от гарите,

където никой никога не спира.

Очи! Безброй очи след мен се движат,

безброй ръце ме галят и ръзкъсват,

безброй красиви устни ме целуват,

изпивайки кръвта ми със усмивка.

С извадени очи, с език изтръгнат,

с ръце откъснати и счупени крака,

със кръв, изтекла бавно и мъчително,

със тяло, цялото разядено от рани,

но със съзнание, подвижно и горящо,

ще разруша желязната ти воля

и със последния импулс на свойта мисъл

ще те накарам да ме сътвориш!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...