Sep 18, 2007, 3:15 PM

Сътворение

  Poetry
577 0 1
 

1995 г.


Кръвта пулсира във заспалите ми вени,

а твоето очакване ми липсва

и аз те търся във несъществуващ свят

и чакам те на някоя от гарите,

където никой никога не спира.

Очи! Безброй очи след мен се движат,

безброй ръце ме галят и ръзкъсват,

безброй красиви устни ме целуват,

изпивайки кръвта ми със усмивка.

С извадени очи, с език изтръгнат,

с ръце откъснати и счупени крака,

със кръв, изтекла бавно и мъчително,

със тяло, цялото разядено от рани,

но със съзнание, подвижно и горящо,

ще разруша желязната ти воля

и със последния импулс на свойта мисъл

ще те накарам да ме сътвориш!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...