1995 г.

Кръвта пулсира във заспалите ми вени,

а твоето очакване ми липсва

и аз те търся във несъществуващ свят

и чакам те на някоя от гарите,

където никой никога не спира.

Очи! Безброй очи след мен се движат,

безброй ръце ме галят и ръзкъсват,

безброй красиви устни ме целуват,

изпивайки кръвта ми със усмивка.

С извадени очи, с език изтръгнат,

с ръце откъснати и счупени крака,

със кръв, изтекла бавно и мъчително,

със тяло, цялото разядено от рани,

но със съзнание, подвижно и горящо,

ще разруша желязната ти воля

и със последния импулс на свойта мисъл

ще те накарам да ме сътвориш!...