18.09.2007 г., 15:15

Сътворение

581 0 1
 

1995 г.


Кръвта пулсира във заспалите ми вени,

а твоето очакване ми липсва

и аз те търся във несъществуващ свят

и чакам те на някоя от гарите,

където никой никога не спира.

Очи! Безброй очи след мен се движат,

безброй ръце ме галят и ръзкъсват,

безброй красиви устни ме целуват,

изпивайки кръвта ми със усмивка.

С извадени очи, с език изтръгнат,

с ръце откъснати и счупени крака,

със кръв, изтекла бавно и мъчително,

със тяло, цялото разядено от рани,

но със съзнание, подвижно и горящо,

ще разруша желязната ти воля

и със последния импулс на свойта мисъл

ще те накарам да ме сътвориш!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...