20 окт. 2019 г., 08:00

Сътворение

674 0 5

Преди  еони  време

Бе  безбрежна тишина и мека, топла  тъмнина

От нищото изскочиха  фотони два  и заискриха

Блесна  светлина

После още два и много пъти  все така

Така се сътвори света.

Ние – уж светлина

А в рамки някаква тъма

Блестим или обгръщаме се в мрак

Това е нашата игра...

И после пак  еони време в тишина и топъл мрак

И пак, и пак и пак ...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Blue Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Краси, май избираме само как да криволичим по пътя. Юри, да бъде светлина!
  • За съжаление само си мислим, че избираме. Но е така - всичко е светлина. Тъмнината е липсаваща светлина тогава Поздрави, Блу - хареса ми това "Ние – уж светлина, а в рамки някаква тъма блестим или обгръщаме се в мрак, това е нашата игра..." че възприемаш сътворението като игра на светлината, даммм.
  • Блу! 😋
    С еони и фотони -
    мрак и тъмнина!
    С крутони и хормони
    идва светлин!
  • Благодаря ви, Гаврил, Ангелче! Благодаря, че прочетохте, защото звучи доста отвлечено. А всъщност началото е почти буквално - във вакуум от нищото се появяват два фотона. И да не ставам досадна с обяснения, в основата си материалният свят е светлината на тия/и още много двойки/ фотони. Да, ние си избираме "играта" или ролята .
    п.п. С риск, някой да ме сметнат за пълно ку-ку
  • Блу,всичко се повтаря но все пак не е същото.Дано е по-далеч еонът на тъмнината.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...