20 окт. 2019 г., 08:00

Сътворение 

  Поэзия » Другая
401 0 5

Преди  еони  време

Бе  безбрежна тишина и мека, топла  тъмнина

От нищото изскочиха  фотони два  и заискриха

Блесна  светлина

После още два и много пъти  все така

Така се сътвори света.

Ние – уж светлина

А в рамки някаква тъма

Блестим или обгръщаме се в мрак

Това е нашата игра...

И после пак  еони време в тишина и топъл мрак

И пак, и пак и пак ...


 

© Blue Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Краси, май избираме само как да криволичим по пътя. Юри, да бъде светлина!
  • За съжаление само си мислим, че избираме. Но е така - всичко е светлина. Тъмнината е липсаваща светлина тогава Поздрави, Блу - хареса ми това "Ние – уж светлина, а в рамки някаква тъма блестим или обгръщаме се в мрак, това е нашата игра..." че възприемаш сътворението като игра на светлината, даммм.
  • Блу! 😋
    С еони и фотони -
    мрак и тъмнина!
    С крутони и хормони
    идва светлин!
  • Благодаря ви, Гаврил, Ангелче! Благодаря, че прочетохте, защото звучи доста отвлечено. А всъщност началото е почти буквално - във вакуум от нищото се появяват два фотона. И да не ставам досадна с обяснения, в основата си материалният свят е светлината на тия/и още много двойки/ фотони. Да, ние си избираме "играта" или ролята .
    п.п. С риск, някой да ме сметнат за пълно ку-ку
  • Блу,всичко се повтаря но все пак не е същото.Дано е по-далеч еонът на тъмнината.
Предложения
: ??:??