Oct 20, 2019, 8:00 AM

Сътворение

  Poetry » Other
671 0 5

Преди  еони  време

Бе  безбрежна тишина и мека, топла  тъмнина

От нищото изскочиха  фотони два  и заискриха

Блесна  светлина

После още два и много пъти  все така

Така се сътвори света.

Ние – уж светлина

А в рамки някаква тъма

Блестим или обгръщаме се в мрак

Това е нашата игра...

И после пак  еони време в тишина и топъл мрак

И пак, и пак и пак ...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Blue All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краси, май избираме само как да криволичим по пътя. Юри, да бъде светлина!
  • За съжаление само си мислим, че избираме. Но е така - всичко е светлина. Тъмнината е липсаваща светлина тогава Поздрави, Блу - хареса ми това "Ние – уж светлина, а в рамки някаква тъма блестим или обгръщаме се в мрак, това е нашата игра..." че възприемаш сътворението като игра на светлината, даммм.
  • Блу! 😋
    С еони и фотони -
    мрак и тъмнина!
    С крутони и хормони
    идва светлин!
  • Благодаря ви, Гаврил, Ангелче! Благодаря, че прочетохте, защото звучи доста отвлечено. А всъщност началото е почти буквално - във вакуум от нищото се появяват два фотона. И да не ставам досадна с обяснения, в основата си материалният свят е светлината на тия/и още много двойки/ фотони. Да, ние си избираме "играта" или ролята .
    п.п. С риск, някой да ме сметнат за пълно ку-ку
  • Блу,всичко се повтаря но все пак не е същото.Дано е по-далеч еонът на тъмнината.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...