Сътворение

Поезия » Друга

662 0 5

Преди еони време

Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина

От нищото изскочиха фотони два и заискриха

Блесна светлина

После още два и много пъти все така

Така се сътвори света.

Ние – уж светлина

А в рамки някаква тъма

Блестим или обгръщаме се в мрак

Това е нашата игра...

И после пак еони време в тишина и топъл мрак

И пак, и пак и пак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Блу (Blue)

Краси, май избираме само как да криволичим по пътя. Юри, да бъде светлина!

2019-10-21T15:15:02+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

За съжаление само си мислим, че избираме. Но е така - всичко е светлина. Тъмнината е липсаваща светлина тогава Поздрави, Блу - хареса ми това "Ние – уж светлина, а в рамки някаква тъма блестим или обгръщаме се в мрак, това е нашата игра..." че възприемаш сътворението като игра на светлината, даммм.

2019-10-21T00:24:47+03:00
Yuri (Yuri Yovev)

Блу! 😋
С еони и фотони -
мрак и тъмнина!
С крутони и хормони
идва светлин!

2019-10-21T00:16:56+03:00
Блу (Blue)

Благодаря ви, Гаврил, Ангелче! Благодаря, че прочетохте, защото звучи доста отвлечено. А всъщност началото е почти буквално - във вакуум от нищото се появяват два фотона. И да не ставам досадна с обяснения, в основата си материалният свят е светлината на тия/и още много двойки/ фотони. Да, ние си избираме "играта" или ролята .
п.п. С риск, някой да ме сметнат за пълно ку-ку

2019-10-20T13:51:18+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Блу,всичко се повтаря но все пак не е същото.Дано е по-далеч еонът на тъмнината.

2019-10-20T13:36:21+03:00