25 мар. 2021 г., 08:27

Сътворение

1.9K 1 9

Разпознай ме. Както брега.

Тих и тръпнещ. Вълната си чака.

Разкажи ме. Не със тъга.

Дай крила на съня ми разплакан.

Приласкай ме. С теб не шумя.

Бол прибои. Днес, глуха и сляпа,

като есенен дъжд ще ръмя.

Съд бъди ми, във който да капя.

Пресъздай ме. Кал и вода.

Сол сложи. Не е трудно нататък.

Добави и стрък свобода.

Космос цял съм, не просто придатък.

Запомни ме. Тук и сега.

Пий до дъно. Безкрай. Без остатък.

С теб единствен ставам жена.

Твое дело. До гроб и оттатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...