25.03.2021 г., 8:27

Сътворение

1.9K 1 9

Разпознай ме. Както брега.

Тих и тръпнещ. Вълната си чака.

Разкажи ме. Не със тъга.

Дай крила на съня ми разплакан.

Приласкай ме. С теб не шумя.

Бол прибои. Днес, глуха и сляпа,

като есенен дъжд ще ръмя.

Съд бъди ми, във който да капя.

Пресъздай ме. Кал и вода.

Сол сложи. Не е трудно нататък.

Добави и стрък свобода.

Космос цял съм, не просто придатък.

Запомни ме. Тук и сега.

Пий до дъно. Безкрай. Без остатък.

С теб единствен ставам жена.

Твое дело. До гроб и оттатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...