11 апр. 2006 г., 02:27

Съвест

913 0 0
Може и да нямам съвест, може,
но и не желая името светица!
A и за какво ми е, мой Боже,
да крея като храмова свещица.

Съвест нямам, погребана навеки
остана под черната, горчивата мътилка,
но аз вървя по горските пътеки
и не давя мерзост във бутилка.

Съвест, казваш, нямам.
Сигурно ми липсва страшно!
Но от поглед дързък аз не онемявам,
а и сърцето ми е вече прашно.

Съвест нямам! Стана тя...
Че къде ли съм я скрила.
Душата май отдавна отлетя,
не знам къде се е затрила.

Нямам съвест – жалко, жалко...
Ти си имаш – хич не ти е лесно!
Другарувай с нея, съвестни идалго,
явно се разбирате – чудесно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...