11 апр. 2006 г., 02:27

Съвест

916 0 0
Може и да нямам съвест, може,
но и не желая името светица!
A и за какво ми е, мой Боже,
да крея като храмова свещица.

Съвест нямам, погребана навеки
остана под черната, горчивата мътилка,
но аз вървя по горските пътеки
и не давя мерзост във бутилка.

Съвест, казваш, нямам.
Сигурно ми липсва страшно!
Но от поглед дързък аз не онемявам,
а и сърцето ми е вече прашно.

Съвест нямам! Стана тя...
Че къде ли съм я скрила.
Душата май отдавна отлетя,
не знам къде се е затрила.

Нямам съвест – жалко, жалко...
Ти си имаш – хич не ти е лесно!
Другарувай с нея, съвестни идалго,
явно се разбирате – чудесно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...