Може и да нямам съвест, може,
но и не желая името светица!
A и за какво ми е, мой Боже,
да крея като храмова свещица.

Съвест нямам, погребана навеки
остана под черната, горчивата мътилка,
но аз вървя по горските пътеки
и не давя мерзост във бутилка.

Съвест, казваш, нямам.
Сигурно ми липсва страшно!
Но от поглед дързък аз не онемявам,
а и сърцето ми е вече прашно.

Съвест нямам! Стана тя...
Че къде ли съм я скрила.
Душата май отдавна отлетя,
не знам къде се е затрила.

Нямам съвест – жалко, жалко...
Ти си имаш – хич не ти е лесно!
Другарувай с нея, съвестни идалго,
явно се разбирате – чудесно!