22 мая 2020 г., 17:04

Съвест

928 0 0

Седя си аз в ъгъла на съвестта

Оглеждайки се за решение

Дали да се отдам на гореста

Или на егото да дам давление.

 

Голям съм вече за промени

Макар, че вътре съм на двадесет

А имам толкоз много спомени

Че стигат ми за сто и двадесет.

 

Замислям се понякога и за съдбата

Която всеки ден ме сполетява

И винаги благодаря за всяка дата

В която щастие ми подарява.

 

Благодаря и за несгодите в живота

Които дали са безброй уроци

Не знам какво научих, но със охота

Приемам все още аз житейските пороци.

 

И идва време вече, и започва да ми дреме

Какво направих, колко гряха сътворих

През малкото изминало вселенско време,

Но много за един животен щрих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...