Съвест
Седя си аз в ъгъла на съвестта
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени
Макар, че вътре съм на двадесет
А имам толкоз много спомени
Че стигат ми за сто и двадесет.
Замислям се понякога и за съдбата
Която всеки ден ме сполетява
И винаги благодаря за всяка дата
В която щастие ми подарява.
Благодаря и за несгодите в живота
Които дали са безброй уроци
Не знам какво научих, но със охота
Приемам все още аз житейските пороци.
И идва време вече, и започва да ми дреме
Какво направих, колко гряха сътворих
През малкото изминало вселенско време,
Но много за един животен щрих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени