15 июл. 2020 г., 07:19  

Съвременно стихотворение

1.5K 0 0

 

Простете  ни велики, смели български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,

днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.

Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим,

разделени на леви и десни,на наши и ваши,съграденото от вас с лека ръка рушим,

забравили, че България днес на географската карта за да я има,

Хан Аспарух в темелите ѝ, жертвено вгради Пагане, своята любима,

а Цар Борис, за да пребъде силна тя през вековете и ярко да блести,

наказа родния си син Владимир-Расате и завинаги очите му от светлина лиши.

Простете ни, славни, достойни български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че забравихме как вие, в битки неравни, давахте живота си за България,

а ние глупаво и лекомислено днес с нейната съдба играем на фатална лотария,

и безпричинно затворили зрящите си очи, глупаво сричаме тука има, тука няма.

Простете ни, родолюбиви, святи български предци,

на нас съвременните ваши синове и дъщери,

че днес наивно с хъс копаем на измислен, нереален враг гробна яма,

а истинският враг ни гледа доволен отстрани с хитри, злоради очи,

капани подли нагло крои и коварни пешки за нов мат нахално реди.
Да, и Пилат Понтийски вярваше, че народа на площада няма да сгреши,

но той вместо наклеветения Исус Христос, виновния  Варава оневини,

а Исус Христос бе осъден с трънен венец за несторена вина да плати,

векове вече тази недостойна, грозна истина в сърцата ни катранено горчи,

но нека от този позорен факт поука днес си направим и да не забравяме,

в аванс ортаци никога на лъжесветци, като Варава, повече да не ставаме...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....