15.07.2020 г., 7:19  

Съвременно стихотворение

1.5K 0 0

 

Простете  ни велики, смели български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,

днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.

Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим,

разделени на леви и десни,на наши и ваши,съграденото от вас с лека ръка рушим,

забравили, че България днес на географската карта за да я има,

Хан Аспарух в темелите ѝ, жертвено вгради Пагане, своята любима,

а Цар Борис, за да пребъде силна тя през вековете и ярко да блести,

наказа родния си син Владимир-Расате и завинаги очите му от светлина лиши.

Простете ни, славни, достойни български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че забравихме как вие, в битки неравни, давахте живота си за България,

а ние глупаво и лекомислено днес с нейната съдба играем на фатална лотария,

и безпричинно затворили зрящите си очи, глупаво сричаме тука има, тука няма.

Простете ни, родолюбиви, святи български предци,

на нас съвременните ваши синове и дъщери,

че днес наивно с хъс копаем на измислен, нереален враг гробна яма,

а истинският враг ни гледа доволен отстрани с хитри, злоради очи,

капани подли нагло крои и коварни пешки за нов мат нахално реди.
Да, и Пилат Понтийски вярваше, че народа на площада няма да сгреши,

но той вместо наклеветения Исус Христос, виновния  Варава оневини,

а Исус Христос бе осъден с трънен венец за несторена вина да плати,

векове вече тази недостойна, грозна истина в сърцата ни катранено горчи,

но нека от този позорен факт поука днес си направим и да не забравяме,

в аванс ортаци никога на лъжесветци, като Варава, повече да не ставаме...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...