Jul 15, 2020, 7:19 AM  

Съвременно стихотворение

  Poetry » Civic
1.5K 0 0

 

Простете  ни велики, смели български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,

днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.

Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим,

разделени на леви и десни,на наши и ваши,съграденото от вас с лека ръка рушим,

забравили, че България днес на географската карта за да я има,

Хан Аспарух в темелите ѝ, жертвено вгради Пагане, своята любима,

а Цар Борис, за да пребъде силна тя през вековете и ярко да блести,

наказа родния си син Владимир-Расате и завинаги очите му от светлина лиши.

Простете ни, славни, достойни български предци,

на нас, съвременните ваши синове и дъщери,

че забравихме как вие, в битки неравни, давахте живота си за България,

а ние глупаво и лекомислено днес с нейната съдба играем на фатална лотария,

и безпричинно затворили зрящите си очи, глупаво сричаме тука има, тука няма.

Простете ни, родолюбиви, святи български предци,

на нас съвременните ваши синове и дъщери,

че днес наивно с хъс копаем на измислен, нереален враг гробна яма,

а истинският враг ни гледа доволен отстрани с хитри, злоради очи,

капани подли нагло крои и коварни пешки за нов мат нахално реди.
Да, и Пилат Понтийски вярваше, че народа на площада няма да сгреши,

но той вместо наклеветения Исус Христос, виновния  Варава оневини,

а Исус Христос бе осъден с трънен венец за несторена вина да плати,

векове вече тази недостойна, грозна истина в сърцата ни катранено горчи,

но нека от този позорен факт поука днес си направим и да не забравяме,

в аванс ортаци никога на лъжесветци, като Варава, повече да не ставаме...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...