И нека не мълчим... от страх.

От времето проникнало в нас

и да съберем в шепа горда...

и дядовци, бащи

О, святородна...

И нека не мълчим от страх

от туй що времето вкопа във нас.

А майко ти ще ни простиш...

 за стари грехове...

и старите забрави,

който времето натрупа...

ще ни простиш и ще забравиш...

Навярно майките прощават,

но иска ми се ти да задържиш

това което ще остане...

О святородна

И нека не мълчим...

на лошите, безволни хора

от струпаните ни неволи... и умора

и нека не мълчим на това безвремие проклето

за дето ни обсрамва... и да тлеем...

Когато, замълчат тополите

и уморено слънцето заспи

тогава направи във времето

това, което си и ти...