Aug 21, 2005, 12:36 PM

Съвремие

  Poetry
778 0 0

 

 

И нека не мълчим... от страх.

От времето проникнало в нас

и да съберем в шепа горда...

и дядовци, бащи

О, святородна...

 

И нека не мълчим от страх

от туй що времето вкопа във нас.

 

А майко ти ще ни простиш...

 за стари грехове...

и старите забрави,

който времето натрупа...

ще ни простиш и ще забравиш...

 

Навярно майките прощават,

но иска ми се ти да задържиш

това което ще остане...

О святородна

 

И нека не мълчим...

на лошите, безволни хора

от струпаните ни неволи... и умора

и нека не мълчим на това безвремие проклето

за дето ни обсрамва... и да тлеем...

 

Когато, замълчат тополите

и уморено слънцето заспи

тогава направи във времето

това, което си и ти...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Симовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...