18 мар. 2008 г., 07:55

Съвремие

736 0 5
 

Всички сме

в поход -

живеем

в преход,

очакваме

приход,

докосва ни

похот...

Походът за всекиго

от нас е бреме.

Преходът е

смутно време.

Приходът е

като златна огърлица

в сън видяна.

Проходът е ров без светлина -

зловеща яма.

Похотта отвсякъде

ни дебне и притиска,

миналото сякаш ни се киска...

Живот! - живея го.

По-хубав ми се иска! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много хубаво!
    с обич, мила Анна.
  • Разкошно! Много, много хубаво!
  • Оригинално, хареса ми! Поздрави!
  • Поздравления, Еделвайсче!
  • "Живот! - живея го.
    По-хубав ми се иска!"

    Пожелавам ти сбъдване, Анна! Интересен стих, оригинално поднесен! Поздрави!

    РР: Повтарям се в коментарите си, но творчеството ти наистина е различно - поднасяш го по много интересен начин. Харесвам стиховете ти, Анна!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...