21 нояб. 2024 г., 06:34

Съвсем различна

620 4 13

Аз съм една от онези лудите,

дето живее в своя си приказка.

Такава, съвсем различна от другите,

красива не, просто истинска.

 

Аз съм вятърна, неукротима,

не се намери кой да ме хване,

мъка черна, мечта любима.

Кой ли дявол ще ми пристане?

 

Тихо пристанище съм и утеха,

вода дълбока, суха пустиня.

Земя неизбродна съм и пътека,

недадена прошка и милостиня.

 

Аз съм една от онези странните,

дето никак не ги обичат.

Лекувам и сипвам сол във раните.

Имат ме, нямат ме, и пак ме сричат...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...