Съвсем различна
Аз съм една от онези лудите,
дето живее в своя си приказка.
Такава, съвсем различна от другите,
красива не, просто истинска.
Аз съм вятърна, неукротима,
не се намери кой да ме хване,
мъка черна, мечта любима.
Кой ли дявол ще ми пристане?
Тихо пристанище съм и утеха,
вода дълбока, суха пустиня.
Земя неизбродна съм и пътека,
недадена прошка и милостиня.
Аз съм една от онези странните,
дето никак не ги обичат.
Лекувам и сипвам сол във раните.
Имат ме, нямат ме, и пак ме сричат...
© Зорница Петровска All rights reserved.
