21.11.2024 г., 6:34

Съвсем различна

616 4 13

Аз съм една от онези лудите,

дето живее в своя си приказка.

Такава, съвсем различна от другите,

красива не, просто истинска.

 

Аз съм вятърна, неукротима,

не се намери кой да ме хване,

мъка черна, мечта любима.

Кой ли дявол ще ми пристане?

 

Тихо пристанище съм и утеха,

вода дълбока, суха пустиня.

Земя неизбродна съм и пътека,

недадена прошка и милостиня.

 

Аз съм една от онези странните,

дето никак не ги обичат.

Лекувам и сипвам сол във раните.

Имат ме, нямат ме, и пак ме сричат...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...