Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
10 июн. 2008 г., 08:00

Съвършена 

  Поэзия » Любовная
832 0 6
Знаеш, човек се променя след време -
малко прах във сърцето и паяк във ъгъла,
спящ спокойно - няма кой да му пречи.
С натежали нозе ний вървиме към пъкъла.

Не заченах добро и добро не роди се,
не, че лоша съм - малко бурно живях.
Нямах вето за свойто последно обичане,
но това там горе броят го за грях.

Уморих се от битки, износих се вече -
срок на годност... Изтече. Има други жени.
А не искам в катрана сама - искам с тебе,
ще почакам на топло - недей се коси.

Знам, различна съм - чак не позна ме.
Ти си скулптура, ти ме извая,
та за Ада да съм съвършена.
А пък мама ме искаше в Рая...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??