Съвършена
Знаеш, човек се променя след време -
малко прах във сърцето и паяк във ъгъла,
спящ спокойно - няма кой да му пречи.
С натежали нозе ний вървиме към пъкъла.
Не заченах добро и добро не роди се,
не, че лоша съм - малко бурно живях.
Нямах вето за свойто последно обичане,
но това там горе броят го за грях.
Уморих се от битки, износих се вече -
срок на годност... Изтече. Има други жени.
А не искам в катрана сама - искам с тебе,
ще почакам на топло - недей се коси.
Знам, различна съм - чак не позна ме.
Ти си скулптура, ти ме извая,
та за Ада да съм съвършена.
А пък мама ме искаше в Рая...
малко прах във сърцето и паяк във ъгъла,
спящ спокойно - няма кой да му пречи.
С натежали нозе ний вървиме към пъкъла.
Не заченах добро и добро не роди се,
не, че лоша съм - малко бурно живях.
Нямах вето за свойто последно обичане,
но това там горе броят го за грях.
Уморих се от битки, износих се вече -
срок на годност... Изтече. Има други жени.
А не искам в катрана сама - искам с тебе,
ще почакам на топло - недей се коси.
Знам, различна съм - чак не позна ме.
Ти си скулптура, ти ме извая,
та за Ада да съм съвършена.
А пък мама ме искаше в Рая...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
