Бог ме създаде жена, нежна струна,
която да свири в небесния хор.
С любов ме обгърна и ме целуна,
вложи в мен свободата на своя простор.
В сърцето Си вплете ме – като емоция,
която от обич и надежда прелива.
Нося слънчева радост и прохлада на облаци,
от устните ми бисерен смях се излива.
Всеки трепет сърдечен съпреживявам,
с всяка ласка отпъждам страха надалеко.
В бурите до любимите хора заставам,
с търпение твърдото сърце правя меко. ...