Бог ме създаде жена, нежна струна,
която да свири в небесния хор.
С любов ме обгърна и ме целуна,
вложи в мен свободата на своя простор.

В сърцето Си вплете ме – като емоция,
която от обич и надежда прелива.
Нося слънчева радост и прохлада на облаци,
от устните ми бисерен смях се излива.

Всеки трепет сърдечен съпреживявам,
с всяка ласка отпъждам страха надалеко.
В бурите до любимите хора заставам,
с търпение твърдото сърце правя меко.

Слаба изглеждам, от най-малкото плача,
мога пред цвете поднесено да се предам.
Но по пътя към небето уверено крача,
разпалила в себе си Христовия плам.

Силна съм, щом на Създателя си приличам
и от Него с благодарност приемам живота.
Той ме научи да светя, да обичам,
да помагам на хората да вярват в доброто!