Не съди за красотата по това как

милват светлите лъчи.

Аз предпочитам тъмнината,

когато всичко тайнствено мълчи.

Не се лъжи, че по-красиво е

окъпаното в светлина.

Че дойде ли разцветът, ще избяга

злокобната потискаща тъга.

Разказвали са ти, че в тъмното

бродят страшни създания;

но за тях какво ли знаеш -

част са от лъжливи предания.

Смъртта е в тях грозна, зловеща,

тя тихо пристъпва под вълчия вой,

че дяволът в мрака размествал е пешки

в игра със осъдени клети души.

Вятърът свисти, пространството раздира.

Смъртта болезнено и строго очите си присвива.

Последните останали души прибира,

косите си с качулка черна припокрива.

А нявга денем била е желана и красива,

като създание, трептящо от любов.

Лъжа и горест с качулка черна я покриват,

като покров над нея тегне гроб.

Недей мисли, че денем що блести,

красиво и добро е като теб, Любима.

Обагрени от слънчевата жар,

създанията на нощта

при дневна светлина загубват своя чар.