Не съди за красотата по това как
милват светлите лъчи.
Аз предпочитам тъмнината,
когато всичко тайнствено мълчи.
Не се лъжи, че по-красиво е
окъпаното в светлина.
Че дойде ли разцветът, ще избяга
злокобната потискаща тъга.
Разказвали са ти, че в тъмното
бродят страшни създания;
но за тях какво ли знаеш -
част са от лъжливи предания.
Смъртта е в тях грозна, зловеща,
тя тихо пристъпва под вълчия вой,
че дяволът в мрака размествал е пешки
в игра със осъдени клети души.
Вятърът свисти, пространството раздира.
Смъртта болезнено и строго очите си присвива.
Последните останали души прибира,
косите си с качулка черна припокрива.
А нявга денем била е желана и красива,
като създание, трептящо от любов.
Лъжа и горест с качулка черна я покриват,
като покров над нея тегне гроб.
Недей мисли, че денем що блести,
красиво и добро е като теб, Любима.
Обагрени от слънчевата жар,
създанията на нощта
при дневна светлина загубват своя чар.
© Николинка Кирилова Всички права запазени