Създанията на нощта (Капричос - видения по Гоя)
Не съди за красотата по това как
милват светлите лъчи.
Аз предпочитам тъмнината,
когато всичко тайнствено мълчи.
Не се лъжи, че по-красиво е
окъпаното в светлина.
Че дойде ли разцветът, ще избяга
злокобната потискаща тъга.
Разказвали са ти, че в тъмното
бродят страшни създания;
но за тях какво ли знаеш -
част са от лъжливи предания.
Смъртта е в тях грозна, зловеща,
тя тихо пристъпва под вълчия вой,
че дяволът в мрака размествал е пешки
в игра със осъдени клети души.
Вятърът свисти, пространството раздира.
Смъртта болезнено и строго очите си присвива.
Последните останали души прибира,
косите си с качулка черна припокрива.
А нявга денем била е желана и красива,
като създание, трептящо от любов.
Лъжа и горест с качулка черна я покриват,
като покров над нея тегне гроб.
Недей мисли, че денем що блести,
красиво и добро е като теб, Любима.
Обагрени от слънчевата жар,
създанията на нощта
при дневна светлина загубват своя чар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Кирилова Всички права запазени