Съзерцание

18 янв. 2012 г., 23:07 2013-02-09T13:00:53+02:00

Поэзия

699 0 4

Обичам тази тъжна нежност,

която някога вали

от покрива на тъмна бездна

и люби двете ми очи,

когато се зарея в тъмното

на собствения си измислен ад.

Ще капне, тресне и ще гръмне,

ала за мен ще бъде благодат.

Защото ще съм се прежалила

и този гладък хоризонт

ще мога да го изтъркалям

до нечий пуст и хладен дом,

за да разхвърлям там билюрчета -

безбройни цветни стъкълца,

въздушни огнени мехурчета...

да го напълня със душа...

sia (Силвия Маринова)

2012-01-19T14:56:02+02:00

Харесва ми да чета такива неща, Миглена, поздрав!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-19T14:52:46+02:00

Прекрасно и вдъхновено!
Поздрав!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-19T13:11:54+02:00

Лириката притежава особени качества: искреност, спонтанност, болезнено изострена чувствителност, интровертна взряност в огледалото на душата... В този стих има от всичко! Поздрав по случая.
/Може би трябва да се помисли дали "тежка" е най-подходящото определение на бездната/
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-01-19T02:31:19+02:00

Ти би вдъхнала живот и на камъка, Мег...